Ина Иванова стана носителят на голямата награда от IX Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“. Отличието е за книгата „Нещата, за които мълчим“. Пред БНР - Бургас младата авторка заяви, че в според нея в изкуството няма състезания, в буквалния смисъл..
Пловдивчанката Ина Иванова е тазгодишният лауерат на 11-я Национален конкурс за поезия "Христо Фотев". Тя спечели гласовете на журито със стихосбирката си "Нещата, за които мълчим", издадена от "Жанет 45". За нейни подгласници с равен брой гласове в..
Ина Иванова е носителят на голямата награда от IX Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“. Отличието е за книгата „Нещата, за които мълчим“. Победителят бе обявен на тържествена церемония в Атриума на Бургаския свободен университет, предавана във..
Издателство "Жанет 45" организира премиера на книгата "И винаги любовта" на Ина Иванова в Пловдив, от 18:00 часа, в Bee Bop cafe. Срещата ще бъде с участието на авторката и Елена Левашка, която ще влезе в ролята на модератор. Сборникът с разкази..
Новата книга на Ина Иванова е сборникът с разкази "И винаги любовта". Излиза с печата на "Жанет 45". Ина Иванова е автор на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии” (изд. Арс, 2009), „Името на неделята” (изд. Жанет 45, 2012) и „Летящ..
Отронват се дните от годината. Последният месец на 2023-та ни допуска през триумфалната порта на най-хубавите зимни празници. С три поредни стъпки от 4-ти до 6-ти декември – Света Варвара, наричана още Женска Коледа, Света Сава и Никулден, ще се отправим..
"Ноември мирише на дим, дните са дълги като през детството и също като тогава обвити в мълчание. След концерта съм като безпризорно хвърчило. Купувам последната франзела от пекарната и влизам вкъщи." Това е началото на един от разказите – "След себе си..
Днешните млади поети не могат да се оплачат от липса на внимание. Особена грижа за това има Националният младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев“, в който всяка година журито отсява най-добрите сред тях. Миналогодишната носителка на наградата е..
Родил си се, научил си се на основните закони на живота, започнал си даже да ги контролираш. Невинаги, но и това ти стига. Често падаш в капана на собствените си страхове и схващания за добро и лошо, за правилно и грешно, за любов и нещо, което прилича..
Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото..
